Това бяха две малки човечета, от тези, които децата си измисляха, докато се опитваха да заспят. Тутулайко беше облечен в жълта ризка и сини панталонки, а Тутулинка носеше рокличка на червено-бяло райе. Бяха обути в къси чорапки, в бели китайски кецове с червена линия покрай подметката. И двамата бяха не по-високи от една педя, а косите им не бяха виждали гребен от раждането им, затова стърчаха на всички посоки.

Тутулайко беше риж, с коса като старо злато. Той беше нощното човече и отговаряше за сънищата на децата. Ако са били послушни през деня им пращаше хубави сънища, а ако са хулиганствали и дразнили родителите си – в съня им неизменно идваше Торбалан, с рошава, небръсната брада, криви зъби и мръсни нокти.

Тутулинка пък беше човечето за през деня. Косата й бе с цвят на лунни лъчи, сребристо-руса и все така невчесана, като на брат ѝ Тутулайко. Тя будеше децата сутрин, след като са се наспали, наблюдаваше ги как си мият зъбките и личицата и присъстваше до тях, докато не си изядат закуската. От нея зависеше измислянето на игри и занимания. Ако детето беше добро, игрите му бяха кротки и интересни, но ако беше лошо, о, тогава игрите загрубяваха и почти винаги завършваха с ударено коляно или одраскан нос.

Откакто се раздели с Дракончето с изумрудените очи, Роня си намери други приятели, с които да се забавлява, а това бяха Тутулайко и Тутулинка.

Тримата прекарваха времето си неразделни и весели. Развличаха се и играеха заедно във всеки един момент от деня и нощта. Само баба Руми трудно осмисляше откъде са се появили новите познати на внучката ѝ. Но въпреки това не ѝ се сърдеше, а толерираше познанството им и забавленията, с които ангажират времето ѝ.

Тутулинка отговаряше за дневния график на вече отрасналите бебета – дали са нахранени навреме и дали спят по график. Тя ги отглеждаше като копринени буби, ядене, спане, ядене, спане, докато в един момент от тях не станеха красиви пеперуди.

Тутулайко пък от своя страна ги пазеше вечер докато спят да не дойде и ги грабне баба Яга или Кашчей Безсмъртний. Не вярвате в тези митични същества от фолклора? Ваша грешка! Много, ама много често малките деца са жертви на тези измишльотини. Те ги причакват в тъмното под леглата, в мрачния ъгъл или в някой черно боядисан гардероб и се надяват да им изкарат ангелите с невидимото си присъствие. Такива ми ти едни бебешки работи се случват на двегодишните деца.

Веднъж Роня бе особено нервна. Правеше бели на поразия. Докато баба Руми оправяше едната щета, вече беше спретната нова. Накрая, колкото и търпелива да беше, бабата постави Роня в леглото и ѝ нареди да заспива веднага. Но двегодишната ѝ внучка беше на друго мнение. Тя непрекъснато се трътняше и правеше обърнат мост, с дупето нагоре. Баба Руми се ядоса и я плясна по памперса. Роня се укроти за момент. Тогава Тутулинка застана до ухото ѝ и ѝ зашепна нещо. Роня подаде на баба си едната ръчичка. Бабата я целуна. Подаде ѝ другата, с опакото на дланта нагоре. Бабата и нея целуна. Детето хитро извади изпод завивката едното краче без чорапче и го подаде към устните на баба си. Така бе целунато и другото краче. Едва когато между двете се възцари мир и прошка, хулиганката постави ръчичка на очите си и се унесе в сладък сън. Тутулинка остана доволна от този развой на събитията и ги остави двете да спят следобеден сън.

Вечерта, когато се прибраха родителите на Роня, тя се разлудува и без да иска счупи крушката на нощната лампа. Мама Рая беше строга и я наказа да стои сама на креватчето си. Роня избухна в жални сълзи.

Баба Руми, която беше останала да преспи у тях надникна в стаята им, за да види кой и защо тормози внучето й. Но мама Рая като орлица разпери ръцете си и без малко не я изгони от помещението. Нямала право да се меси във възпитанието на детето им! Сякаш по цял ден друг се грижеше за това Роня да израсте като добър човек!

Бабата отиде и си легна. В просъница усети, че наказанието на Роня е изтекло. Тутулайко доведе внучето ѝ и то се сгуши на кравайче до нея, защото чувстваше, че това е най-сигурното място вкъщи. По някое време дъщеря ѝ дойде и си прибра  спящото дете в спалнята.

Та, това исках да ви разкажа за двете приятелчета на Роня – Тутулинка и Тутулайко. Докато беше у дома си, те тримата се занимаваха идеално. Но тръгвайки на детска градина Роня се сдоби с истински другарчета – момченца и момиченца като самата нея.