Орех – кокосов - така изглеждаше светът на малката Анжел. Сигурно, защото не беше   съвсем неин. По-после щеше да го прокълне, но сега… Любопитката тържествено стъпи в чуждите обувки и изобщо не забеляза техния номер. Нелогично дълго бе посещавала един и същи балет, поглъщайки всяко движение на балерината. Дори тайно бе успявала да проникне в различните ъгли на декора, за да е по-близо. Искаше да опознае танцуващата фея, да усети всичките ù настроения, та да направи естествена своя опора артистичните ù лицемерия. Анжел отдавна бе станала част от това представление и със затаен дъх очакваше да нахлузи цвичките и костюма на илюзиите. Бе готова и музиката не се забави. Палавницата почти не се затрудни, макар че не бе слушала нищо от този композитор.Втурна се в такта. Вървеше нагоре - все натам водеха всичките улици на града, в който играеше.Напоително лутане бе посред глутници неспокойни лица. Пореха я осамотели сърца. Опита се да заспи и пролази, като времето, но картофените предизвикателства отскачаха от нея, за да се притекат на помощ на мечтите на други.

      - Трябваше да си взема поне няколко - мислеше тя, но и фритюрникът за пържените хапки се повреди. Едва сега се огледа. Срещна шизофреничните погледи на прозорците. Анжел им се изплези:

      - Балетът си е мой - докрай ще го танцувам!

Стана. Помпозно се намести в широката рокля, прозорците се направиха, че не я чуват. Бяха разсеяни, разбира се, и основателно. Неуморен уж от работа идваше поредният, самият творец се задаваше от всички страни. Навсякъде бе оставил по една дума и себе си, но ето, че сега с цялата си тежест му бе връхлетяла неизменната празна лекота. Междувременно бе чул музиката и се сети, че владее стъпките:

      - Ще се отдам на танца - каза си той, смятайки, че има избор. Беше влязъл в орбитата на Анжел, но тя не му повярва, чакаше доказателства:

      - Откъде да знам, че след малък флирт няма да се прахоса след някой, още по-вятърничав такт. Танцуваше, жадуваше да не стане така, ала не смееше да го иска:

      - Дали е само мечтател или в сърцето му е скрит приятел? - питаше с нежните си пируети палавката. Танцуваше с него и все пак на дистанция. Откри, че ù партнира ловко. Уплаши се. Нейният творец бе привлекателен. Вече ù обеща твърде много, направи си място в душата ù, а Анжел не си позволи да го използва. Тя умееше да е истинска - нищо, че носеше маска. Само бе изгубена в балета на нечие лицемерие по собствена воля.

Нейният нов балетист се приближи. Интуицията я напътстваше да не се разкрива, за да не го изгуби,  но човечността у момичето отново обричаше детската му любов. Анжел послуша нея и захвърли спомените за пошлия егоизъм у останалите.

      - Искам… да му дам шанс! - промълви тя.Излязоха в антракт и защо ли ù ухаеше на грандомания:

      - Сигурно е от досадните прозорци - обърна се гордо чаровницата. Обещала си бе и се разбули, а енигмата още по-объркано я оплете.

      … Творецът ли? Та той бе избягал! - не след вятър, нито по музика. Вероятно зад завесата зърна друга балерина - може би без маска...

      Извини се на интуицията, че е останала чиста и облече отново шарените си дрешки. Публиката вече ги ругаеше - беше си платила. Момичето намрази балета… и без това не познаваше композитора. Щеше да се ориентира към друг жанр на сценичното изкуство. 

      Анжел подаде ръка на леката празнота у твореца - прие я, като своя...

. . .