Орех – кокосов - така изглеждаше светът на малката Анжел. Сигурно, защото не беше съвсем неин. По-после щеше да го прокълне, но сега… Любопитката тържествено стъпи в чуждите обувки и изобщо не забеляза техния номер. Нелогично дълго бе посещавала един и същи балет, поглъщайки всяко движение на балерината. Дори тайно бе успявала да проникне в различните ъгли на декора, за да е по-близо. Искаше да опознае танцуващата фея, да усети всичките ù настроения, та да направи естествена своя опора артистичните ù лицемерия. Анжел отдавна бе станала част от това представление и със затаен дъх очакваше да нахлузи цвичките и костюма на илюзиите. Бе готова и музиката не се забави. Палавницата почти не се затрудни, макар че не бе слушала нищо от този композитор.Втурна се в такта. Вървеше нагоре - все натам водеха всичките улици на града, в който играеше.Напоително лутане бе посред глутници неспокойни лица. Пореха я осамотели сърца. Опита се да заспи и пролази, като времето, но картофените предизвикателс ...