Bien sûr, à toi!

Момичета много и различни. И всяка вечер почти еднаква програма: телефонът му извъняваше, той поглеждаше пренебрежително екрана и прочиташе поредното женско име. Вдигаше телефона и чуваше едно нежно “Ало”, последвано от още по-нежно “Ще се видим ли тази вечер?”. В повечето случаи отговорът беше “да” и срещата вече бе уредена. Следваха целувки, прегръдки, много смях, цяла вечер страст, любовна игра с часове и сладка целувка за раздяла. Всяко едно от тези момичета се надяваше отново да й се случи това, но рядко желанията им се сбъдваха. Той просто си беше такъв – не искаше да наранява никой, но не искаше и сериозна връзка. Всичко беше просто забавление, секс…и просто една история като на голяма част от момчетата на 17-18 годишна възраст и мечта за всички останали.

Срещна се със Силвия в училище и веднага я хареса. Тя беше тиха, мълчалива, срамежлива и притеснителна. Нещата веднага потръгнаха “по план”, както винаги – кафе след кафе и няколко неочаквани срещи, както и няколко посещения в къщата му. Какво чувстваше към нея? Може би нищо? Не се замисляше над този въпрос, не затормозяваше мислите си с такива дребни неща, те не го интересуваха.

Един ден тя го прегърна, обви ръцете си около врата му и със сведени надолу очи го попита:

-         Какво ще стане ако се влюбя в теб?

-         Нищо няма да стане. – студено отговори той.

След време спряха да се виждат и Силвия прекара лятото, като отново се отдаде и тялом и духом на тригодишната си връзка със своя приятел. От време на време се сещаше за него, пишеха си в skype и се сближаваха по приятелски. Но това сближаване беше по-скоро като някакво извинение, за да не се срещнат. И той наистина отказваше да се срещнат. Правеше се на разсеян, че е забравил обещанието си да се обади или се правеше, че не е получил всичките й съобщения с покани за среща. Тя знаеше, че се унижава по този начин, но в това момче имаше нещо, което вече не беше секс и поток от чувства, по-скоро беше някакво напълно нарцистично привързване. Когато си мислеше за него, я озаряваше вдъхновение и в такива моменти сядаше и започваше да пише своите разкази, в които той бе главният герой. Никога досега не се бе чувствала така – талантът й се развиваше благодарение на тази “еднодневна” връзка, чието последствие бяха редица разкази и прочувствени разговори в интернет. Така вървяха нещата цяло лято, нямаше и изглед да се променят за напред, когато щяха да се виждат всеки ден в училище.

Той си беше все така откровен, споделяше някои от преживяванията си с другите момичета, но не изгаряше от желание да се види с нея. Държеше се дистанцирано, без и сам да си обяснява защо. Може би причината бе все същата – че тя е била поредното момиче, а може би не. Но никой не бе наясно с това.

От два дена се срещаше с по-малката с една година от него Кристина. Два дена с нея и сякаш започваше да му харесва. Беше ниска, слабичка, с детско лице и тъмни дълги коси. Истинска красавица. Харесваше му да я гледа, да я прегръща гола, да я гали и да усеща топлия й дъх близо до лицето си. Да, харесваше я, но му ставаше вече досадна. Беше толкова ревнива и досадна, мислеше си, че го притежава, а него никой не го притежаваше! Естествено, ще я задържи още няколко дена близо до себе си, за да се привърже повече към него и ще да спре да й се обажда. Тогава тя ще започне да му звъни всеки ден. Той винаги ще измисля някакви оправдания, докато се среща с други, а когато му стане скучно, може и да й се обади. Винаги така правеше с момичетата. Е, понякога се случваше, някоя от тези влюбени тинейджърки да го срещне с друга по заведенията и да се ядоса и тихо мълком да се измъкне или да вдигне скандал, но със сладкодумието си винаги успяваше да нареди нещата в своя полза. Никое момиче не можеше да устои на големите му тъмносини очи и плътни устни. Той имаше влияние над тях, използваше даденостите си, за да получава винаги това, което иска и най-вече – знаеше винаги какво иска!

На втората вечер двамата с Кристина се срещнаха у тях. Докато сипваше алкохола, тя взе телефона му и съвсем нахално започна да чете sms-ите. Нямаше кой знае какво – няколко уговорки за срещи с приятелите му. Но попадна на нещо, което задържа вниманието й. Телефонният номер, от който беше пратено съобщението, беше именуван “знам за любовта”, а самите съобщения бяха от момиче. “Липсваш ми, сладурче”, “Кога ще се видим” и т.н. Кристина изпадна в ярост, ревността напираше в гърдите й и сякаш й пречеше да диша. Но със сигурност не й пречеше да вика. Множество мисли започнаха да минават през главата й.

-         Коя е тая? Ходиш ли с нея? Чукали ли сте се?

Не му оставяше дори време да отговори.

-         Ще й се обадя и ще я питам! – закани се тя и грабна телефона.

-         Набра номера. Едно иззвъняване, две…

…Силвия усети вибриращият телефон под възглавницата си и сънено отвори очи. Видя името му изписано на екрана си и се развълнува. Но когато вдигна, не чу нищо. Само някакви далечни гласове и затвори.

”Сигурно се е объркал” – помисли си тя и отново потъна в блаженството на сатенените си завивки.

…Кристина сложи телефона до ухото си и чу един сънен глас от другата страна: “Ало? Ало?”, но той грабна телефона от ръцете й. Погледна го и видя, че връзката вече бе прекъснала.

-         Какво си мислиш, че правиш? – извика й той.

-         Кажи ми коя е тази? Заедно ли сте? От колко време?

-         Престани да говориш глупости! – ядоса се той. - Само сме ходили на кафе няколко пъти.

-         Каква е тая? Кажи ми!

Кристина продължаваше да се ядосва и да му крещи. Но в един момент той сякаш престана да я чува и си спомни притеснителната Силвия. Може би трябваше да й се обади тези седмици?

В един момент му писна да слуша разбушувалата се фурия срещу него. Хвана я за ръката, стисна я здраво, така че да й причини болка и когато Кристина млъкна, и прошепна тихо в ухото:

- Тя е моята писателка. Остави я на мира!

                                                                                                                        01.09.06