Тръпката не угасваше. Бяха изминали почти две години от знойната августовска вечер,  преминала в най-невероятната и страстна нощ. Първата им нощ. Още когато го видя, за пръв път, очаквайки скучна делова среща със застаряващ чиновник, който щеше да и загуби два часа в безсмислени речи, тя разбра, че това е съдбата. Съдбата, която си играеше с нея по най-бруталния начин. 

...Отлагаше този ангажимент твърде дълго. До един прекрасен юлски ден, когато безгрижно се мажеше с плажно масло на шезлонг точно до солената вода на Ривиерата. Гласът в телефона, който беше чувала вече няколко пъти, този път беше строг и суров. Накара я да се почуства неудобно. Прибираше се в края на седмицата. Не можеше да отлага повече. Получи недвусмислено предупреждение за налагане на санкция в случай на неявяване. Изобщо не вярваше в институциите, камо ли в справедливостта на закона. Приемаше всичко това като пълна формалност, при това досадна.

В късният следобяд и все още твърде горещото време, тя прекрачи прага на управлението. Не можеше да не направи впечатление, бронзов загар и все още разголена дреха като за плаж, спомен от краткото море. На портала предаде личната си карта и зачака да я повикат. Беше си записала името на инспектора, с риск иначе да го забрави. По стълбите слезе мъж със зачервено лице, наближаващ 60-те със синя ризка и сив панталон. О да, идеално се вписваше в представата и за гласа от телефона. Той не пропусна да забие любопитен поглед в нея, "ясно" помисли си тя и леко тръгна към него. Но за нейна изненада мъжът се обърна рязко и излезе навън. 

Грешка...

Зачака отново. Обземаше я познатата досада. Какво правеше тук, в глухата провинция. Как изобщо беше допуснала да се излъже така... Този път от стълбите слезе ... представата ù за всичко, всичко което би искала да има, в един мъж. Тя въздъхна почти беззвучно и отметна глава, ядосана че си е позволила да се замечтае. 

Вцепени се като го чу как ясно произнесе имената и, погледът му потъна в очите и. Вървяха по стълбите към втория етаж. Той кавалерски я пусна преди него. Тя едва изкачи стълбите мислейки си за късата тясна пола и гледката, която се разкриваше две стъпала по надолу. Изобщо не можеше да се концентрира и да се държи адекватно. Долови обаче, че и той се мъчеше да отпъди странични мисли. Настани я на бюрото си. Около 30 минути минаха като миг. Не помнеше почти нищо. Изправи се. Ръкуваха се. Изпрати я до изхода. Вървеше и тънките и токчета се кривяха безмилостно по неравния асфалт. 

Колата ѝ беше в другия край на градчето. Паркира на единствения паркинг, който знаеше. Шофираше от пролетта и изобщо не се опитваше да свиква. Замаяна и трескава от току що приключилата среща тя едва чу телефона си. Вдигна. Беше той. 

Питаше я дали е добре и дали има нужда от помощ, за да достигне колата си. Още по замаяна тя не можа да прикрие задоволството си, че той се интересува от нея. Звънеше от служебен номер. Както и предишните пъти. Стигна до колата. Следващите часове изобщо не запомни. Ушите ѝ бучаха. Случваше се нещо. Нещо което я събуди след дълъг сън.

Започнаха да се изнизват дните. Денят се отдалечаваше. Нищо ново не се явяваше по случая. Тя се надяваше тайно да получи нова призовка, но сякаш цялото разследване замлъкна. Знаеше единствено имената на инспектора. Не можеше да звънне. Чакаше без да знае какво. 

Потърси го във фейсбук. Той писа, прие поканата ѝ. След това изчезна. Отмени приятелството. Тя беше объркана. Не спираше да мисли за него. Но вече се страхуваше, че просто се е заблудила, и момчето е било любезно, и нищо повече. Измина месец. Почти се примири. 

Беше топла августовска вечер. Два дни преди това се беше върнала от още една кратка почивка на морето. И отново беше с приповдигнат дух и плътен загар, който правеше силуета и още по-зноен. Излезе с приятелка в едно заведение с лятна градина. Огледа се в огледалото преди да тръгне от новата си квартира.  За пръв път щеше да спи в нея. Не  сложи бельо. Само роклята, няколко ярки гривни от морето и високите токчета. 

Заведението беше доста оживено. В малкият град хората си бяха близки. Тя пристъпи в градината, огледа се бегло и  почуства безброй погледи вперени в нея. На мига съжали за късата рокля, дълбокото деколте и се молеше другото и безумно решение да остане незабелязано. 

Вечерта беше приятна. 

Вечеряха леко. Дойде и настроение. Решиха да пийнат нещо. 

Малък джин с тоник. 

Отпусна се говориха си. Близо два часа. Приятелката и настоя. И поръчаха по още едно. Знаеше че непременно ще я хване, но имаше нужда да се разсее. Много неща се промениха в живота и последната година. Раздели се с бащата на детето си след 13 години, изнесе се да живее сама на квартира, изсели се далеч от близките си, нямаше очи да ги потърси. За нея провинцията беше утеха, опитваше се да забрави и да започне живота си отново. Можеше да бъде и вълнуващо, стига тя да го поиска...

Тогава го видя. За пръв път от месец насам. Не, не бъркаше. Групата която влизаше в ресторанта се насочи към тяхната маса, но ги подмина за да седне някъде по-навътре в градината. Той отмина и по нищо не личеше да я е забелязал. Отново се укори, че е твърде глупаво и наивно да мисли за него. Но все пак реши да сподели с приятелката си, че е тук. Тя вече знаеше за безумното и увлечение. Обърна се леко назад и внимателно и го посочи. 

После двете се стараеха да не се въртят и гледат в тази посока. 

Но компанията му беше много шумна и развеселена, което не остана незабелязано. Имаше и жива музика, певицата веднага се насочи към тях за да ги поздрави. Познаваха се вероятно. Това беше повод всички или почти  всички да обърнат глава към масата на веселата компания. Обърнаха се и те двете. Тогава той я видя. Тя махна с ръка за поздрав. Изненадващо той стана и дойде да седне до нея. Ако не бяха двата джина сигурно щеше да се стъписа. Но сега се чувстваше спокойна и страшно превъзбудена от топлината му точно до нея. Говореха общи неща. Каза му че ще живее в града. Неусетно го докосна с пръст и видя, че му въздейства по същия начин, по който и неговата близост палеше нея. Размениха телефоните си с глупавото оправдание " звънни ще ходим заедно на фитнес"... Той се върна при приятелите си. Едно момче от същата група стана и премина пред масата им като определено гледаше точно в нея и определено твърде много си приличаха с нейното изкушение. Но сега мислите и хвърчаха другаде. Държеше телефона си и едвам се въздържаше да не му пише. Приятелката и искрено се забавляваше с нея и превъзбуденото и поведение. Вече не издържаше. Измисли най-голямата глупост да го пита за зодията му. Започна да пише смс, но телефонът ѝ потрепери. Получила беше смс от него. Питаше я може ли да и гостува. Не трябваше много. Всичко в тях кипеше. Разбраха се къде вън незабелязано да се видят. След десетина минути Той се качи в колата им отпред. Приятелката и караше, а тя седеше зад него и се наслаждаваше на мига и на парфюма. Не познаваше града не разбра колко бързо пристигнаха. Протегна ръце и заби нокти в късата му коса. Усети как той потрепера. Кожата му гореше.

Слязоха. Вървяха забързани и тръпнещи. Той отваряше вратите пред нея. Омагьоса я. В асансьора тя беше първа. Впи бясна устните си в неговите. Усети как двете му силни ръце я обгръщат. Само един етаж. Трябваше да слизат. Той отпусна прегръдката, но тя хвана ръката му. Усети как го възбуди изненадата. Едвам достигнаха вратата, не успя да отключи остави се в неговите ръце. Вървеше зад нея, вдигна роклята и издърпа я силно към него. Тя вече стенеше. Безумно искаше да го има. Усещаше го тръпнещ и възбуден като нея. Чуваше се само учестеното им дишане. Той прошепна: "искам да те имам". Сграбчи я през кръста. Беше груб. Точно както тя желаеше без да говорят. Само я попита: "къде се кри досега?" Усети силата му как я разкъсва и изпълва. Не мислеше за утре. Имаше го сега. Усещаше го с всяка гънка. Той беше жаден и ненаситен за нея. Краката и бяха мокри, цялата трепереше. Той не спираше, стенанията и писъците и го караха да я притиска още по-силно и настървено.

Тя се олюляваше. Мускулите и се бяха изключили. Държеше се за него и го молеше за още. Хвана я за раменете и я поведе към спалнята коленете и трепереха блъсна я върху завивките преобърна я рязко. Писъкът беше оглушителен и страстен. Буквално обезумя. Тя не искаше да повярва че се случва, не искаше да мисли. Обхвана кръста му с крака и трепереше от все по дълбоките тласъци. Кожата му беше гладка и нежна. Обсипваше я с безброй целувки. Писъците и се сляха един в друг. Усещаше го как я изпълва и пулсира в нея. Притискаше се силно. Стегнатото му тяло се свиваше в ритъм. Вече нямаше въздух да крещи. Изобщо не се замисли за новите и съседи.

Той се отдръпна. Целият мокър и запъхтян. Легна по гръб. Тя се обърна и веднага се качи върху него. Започна бясно да се гърчи, а доволните му стенания я вкараха в екстаз. Двете му силни ръце я сграбчиха. Отбутна я назад и каза: "Не искам да свършвам още". Тя се отскубна и отново седна върху него.... За да продължи. Впи устни в неговите. Той се предаде, остави се в нейните ръце. Двамата изригнаха без да се отместват, минута и тя се свлече до него. Седяха безмълвни, мокри докато се успокои дишането им. 

Хладната сутрин ги завари прегърнати. Той се размърда и каза:

- Ще трябва да тръгвам. Ти,... никога не бих предположил...

- Какво? - лежеше тя и отказваше да го освободи от прегръдката си.

- Ще трябва да внимаваме...