Събуди се, отвори очи и примижа. Един палав слънчев лъч си играеше с една непокорна, руса къдрица. Сложи ръка на пътя му, отвори широко очи и мигом усети острото главоболие. Леглото се завъртя, което разбунтува корема му. Надигна се на лакти с надежда да спре леглото. Огледа безпорядъка в стаята и тогава я видя. Тя стоеше точно срещу него, обляна от слънчевите лъчи, искряща, мамеща, съблазнителна. Примамваше го, подканяше го, беше неустоима. Тя беше утеха, тя беше приятел, тя беше болка, тя беше… половинчата. Въпреки физическото и духовното си неразположение се усмихна на споходилите го мисли. Все пак ставаше дума за недопита бутилка уиски. А може би уискито отдавна беше заменено от домашна ракия, все тая му беше. Пак се усмихна- половинчата, не защото беше пълна наполовина, а защото му даваше наполовина радост, наполовина мъка, наполовина успокоение, наполовина утеха, наполовина болка, всичко беше на половина. Така беше от както се помнеше, още от младежките му години.
Тогава се сдруж ...