Тя стъпва бавно, сякаш никога не бърза.
Защо да бърза, щом даже времето е склонно да я чака?
Дори и то пред нея се прекланя. Годините – те, просто са заспали.
Очите й са топли, бурни.
Способни да те изгорят без огън.
Създават ти илюзия, че точно тебе са избрали - за да те гледат вечно, за да те обожават...
Когато устните й те докосват страстно, забравяш друга плът да съществува... че някога припарвал си до друга...
И знаеш, че в този живот друга няма да те развълнува.
Ръката ти се спуска жадно по изкусителните извивки.
Те пасват точно в дланта ти - все едно за теб специално са изваяни.
В този миг ти знаеш.
Ти си бог. ...