Тя
Татко, всички прилики с реални лица в този разказ са случайни.
Нищо че срещу мен, в телевизора, се готвеха някакви сръбски ощипци (аз бих ги нарекъл каймета), продължавах да си мисля за нея. В нея имаше магия, не, тя беше изяла един змей магии, за хубост. Че и повече. Затова мислех за нея. Колкото повече я обичах толкова по-малко тя обичаше мен. Когато тя спреше да ме обича аз щях най-много от всякога да обичам нея. Ако аз започнех да я обичам по-малко тя щеше мен да обича мен повече. Но нямаше как да се науча да я обичам малко. А как ми се иска само! Е... не повече отколкото татко иска да яде от сръбските ощипци дето ги готвят по телевизора. Разбирам го много ясно, а и той не се прикрива особено – весело мърда качените си на секцията пръсчета на краката, които имат свободата да са обути в чорапи с широк процеп отпред. Ясен ми е татко като бял ден... като бял ден бяло слънце да го огрява, с бели дрехи да е облечен и пълен куфар със стотинки да носи.
Странни везни сме с нея аха да мр ...