ТО беше малко, зелено същество, което търсеше малко обич и грижи на тоя свят.
ТЯ беше момиче, малко и останало сираче.
Валеше дъжд. Светкавици пронизваха небето. Сиропиталището беше заспало. Само ТЯ седеше до своя прозорец и мечтаеше. Мечтаеше да има майка и татко отново. Това деветгодишно момиченце беше изпитало толкова много болка, че чак мен ме боли като си помисля.
Ето, че вече се зазоряваше, слънчевите лъчи пронизваха тъмния небосклон, дърветата и цветята се събуждаха, а с тях и животните, и хората. Всички се захващаха за работа. Тъй като почвата беше мокра от снощния дъжд, децата от сиропиталището не можаха да излязат и да се порадват на слънцето, което им се усмихваше от небето. Вместо това те трябваше да учат уроците си, да помагат на лелките да чистят и да пеят песни. Директорката постоянно минаваше покрай тях и им се караше.
- Защо не сте изчистили това петно?! Какво сте седнали? Много ли се уморихте? Хайде всички на работа!
На края на деня всички бяха много уморени и почти м ...