22 мар. 2013 г., 08:23

ТЯ и ТОЙ (Деца на Времето) 

  Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
699 0 2
2 мин за четене
Тя се любеше Невероятно! Всеки път! Уникално и Неповторимо, импровизирайки, като един музикален Виртуоз! Беше чувствителна и нежна, страстна и дива. Състоянията ù се редуваха по неузнаваем начин и никога не можеше да се разбере, кое от тях ще последва. Отгоре на всичко, неустоимият ù чар, а и перфектното ù тяло... Боже, мъжете могат само да се надяват на нещо такова, дори само в едно от десетките си прераждания. А той, той я имаше почти във всяко от тях и то като Любима, Любовница и Приятелка, всичко в едно! Не случайно му завиждаха и то с право. Не, че това го ласкаеше, напротив, беше му все едно. Интересуваше го единствено Тя, Любовта им, Близостта им, Проникновението между Тях и... Сливането. Сливането на Сърца, Души, Тела и Вселени. Да, те бяха две Вселени, много различни, но Уникални, всяка по своему. Поотделно завихряха хора и съдби около себе си, но заедно, заедно бяха като току що избухваща Свръхнова, която излъчваше Любов и Светлина на парсеци напред. Беше много хубаво да си в ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Филипов Все права защищены

Предложения
: ??:??