И още един много стар разказ... Започнах го с идеята да е поредната ми ИЗВРАТЕНА простотия, дето да кача в блога си (пиша ги тия гадости, когато ми е много гадно и искам да залея и другите хора с помия - съвсем измислени са), но се получи нещо... друго. Аз лично намирам историйката за красива. И много тъжна...
ТЯ ИСКАШЕ ДА СПИ С БАЩА СИ
Родителите на Христина чуват виковете й и бързо се стрелват през коридора и влизат в нейната стая. Приближават се до леглото й, бащата я разбутва:
- Хриси, Хриси, миличка, събуди се! Отново бълнуваш, пак имаш кошмари.
Тя се сепва и отваря очи.
- Какво?... Бълнувах ли?!
- Да. Крещеше.
Майката се навежда и я целува по челото.
- Ох, миличка... Направо ми се къса сърцето, че страдаш. Как си в момента, боли ли те?
Боли я. Дишането й е леко затруднено. Обаче:
- Добре съм - казва тя, опитвайки се да се усмихне. - Добре съм, само съм много уморена. Дълго ли бълнувах?
Родителите й се споглеждат за миг, тя забелязва това, въпреки оскъдната светлина от нощната лампа. ...