Дано не си падаш единствено по клишираните метафори, защото този път я видях да се разхожда из стаята като... папагал! Голям червен папагал. И ти си го виждал. Нали ти му подряза крилата, за да не лети?! Е, познай! Израстнали са му нови! 
      И така, разхожда се той насам-натам, а в клюна му - твоето писмо! По-точно, не писмо, а служебно съобщение, че си прочел онази електронна картичка, която бях ти изпратила още за Коледа. Щях да падна от изненада. Сега сме началото на февруари!
      Хей, спомням си, че миналата година този папагал се беше разболял от птичи грип! Ти май се уплаши тогава, признай си! Нали затова му отряза крилата - за да не хвърка след теб! Бедничкият! От високата температура беше прописал стихове! Всеки ден - поне по един стих! Ами то си е страшно! Нали когато този папагал се появява наоколо, хората си казва "Охоо, работата май е сериозна!". А ти не искаше да е така, нали? Искаше от време на време да идваш до клетката му и да му подаваш морковче: "Добро папагалче! Добро!". И да си отиваш.
        Виж го колко е кротък сега, с новите си крила! Подай му пак морковче! Сигурна съм, че не ти се сърди, а си е взел и поука - няма да ти се обяснява повече в любов. И, доколкото четох някъде, птичият грип не повтарял. Така де, не можело два пъти да се влюбиш в един и същи човек.