Тя се страхува само от градушките
Всяко събуждане бе тежко, по-тежко и от „заспиването” за нея – в челото си, някак вътре в него, усещаше сякаш някой цепи дърва, бавно и методично, с точно премерен удар и тя е и едната, и другата половина на цепеницата и всяка от тях напира да се повдигне и да се събере с другата. Това разполовяване предизвикваше такова налягане в ушите ѝ – все едно те са диги на препълнен до изнемога бент – ще се скъсат, и ще я залеят с бясна ярост. Разметаница протегна ръка встрани, като че да се хване за нещо и, в този миг нещо прободе устната ѝ, а в лицето ѝ плисна вода. Инстинктивно подскочи, което причини остра болка в корема ѝ. Отвори очи едновременно с рязкото поемане на въздух - наистина се давеше – в устата ѝ влезе вода, а нещо се бе залепило върху носа ѝ, като да влезе в ноздрите ѝ. Грабна го още преди да отвори очи и силно извика. Убождането беше така болезнено, че не разбра едно ли е или са няколко. Не искаше да го поглежда – мислеше, че е някакво животно, ...