Големият ни проблем е, че обръщаме прекалено много внимание на хора, които са оставили своят потенциал, развитие и успехи. Искаме да им помогнем да се измъкнат от рутината, но в случая на тях им е "приятно" да са назад. Давайки това, което са заслужили с пот и труд, го подаряват на останалите както и че имат такива вещи, пищни и красиви, и в случая ако ги носят или използват - ще се чувстват величествени. И интересното е, че подчертават факта, че не са ги заслужили или че нямат нужда от тях. И използват малкото, което са успели да заделят, за да задоволят нуждите си. Сравняват се с другите и тайничко злобеят, че имат малко, а другите повече.
Всъщност колкото и да им говориш или покажеш пътя към промяната, те ще се обидят, защото си мислят, че ги подценяваш. Те просто са се самовъзпитали така да живеят, вярвайки че това ще им допринесе добро и покой в душата им. А останалите и животът знаят, че не са прави. И заради това трябва спокойно да ги оставим и да не им се месим. А да погледнем ...