Тъжна есен...
Навън е пролет, навън има цветя,
а в душата ми е тъжна есен,
от нея боли и капят сълзите от мойте очи.
Аз обичах горещо, аз чаках от тебе дете,
аз мечтаех за нощи красиви и нашето неродено дете,
ти ме обожаваше и искаше да бъдеш с мен,
всяка нащ и всеки ден...
Но в онази тъжна есен аз изгубих душата си,
сърцето си, мечти те си и всичко с тебе погребах,
с теб и с нашето дете...
Всичко в живота загубих, останаха ми само сълзи ...