- Здравейте, скакалци! Скачате ли, скачате ли...
Франк Синатра и Моцарт. Обожавам ги. Музиката им ме кара да се чувствам способен. Особено след дни, в които съм бил слаб. Днес не е такъв ден.
Сам съм и слушам любимата си музика. На път съм да повярвам, че ми е по силите да бъда една от молекулите в ядрото на промяната към добро. Във Вселената като цяло. Мисля си го не от себелюбие, а от човеколюбие. Подобни мисли и музиката почистват вътрешните ми житейски рани. Преувеличавам малко. Говоря за съвсем леки одрасквания. Като при проба за алергия, но от които понякога не мигвам по цели нощи. Иначе съм на мнение, че белезите подчертават мъжествеността.
Гледам през прозореца на малкия си дом в гората. Вали. От дни не е спирало. Дори прехвърча сняг. В края на май. Мъгла се стели навсякъде и почти покрива гъстата зеленина. Красиво е. Неописуемо приятна гледка.
Сивото тяло на Вед кротко лежи на входа на спалнята. Днес с него повървяхме дълго и надалеч. Вече е обяд и сме малко уморени. Приятно.
Лаптопът ми е отворен. Пробуждам се от гледката през прозореца. Поне правя опит. Разсънвам и него. Позадремал е. Имам съобщение. От познат. Линк. Отварям го. Води към мой текст. Нещо, което скоро съм писал. Намира се в група за четящи българи в социалната мрежа. Всеки един от нас е срещал много такива - „Споделяй какво четеш!“, „Признай дали четеш!“, „А можеш ли да четеш!“..., и така нататък. Има много подобни. Нека. Трябва да се чете. Не съм го качил аз текста си в този форум за грамотност. Някой друг го е сторил. Вглеждам се.
.......... Многоточието е за коментарите под него. Не са много. Шепа „мъртви души“ се саморазправят с текста ми. Групичка омършавели, прегладнели, премръзнали и преждевременно застарели „койоти“, с позахабени от гризане на нечистотии пожълтели зъби, разкъсват думите ми. Изненадан съм! Смятах, че в библиотеката има по-малко мразещи... Гневни са заради нещо и на автора на текста. Разбира се, че привилегия на всеки жив и мислещ е да не харесва нещо или някой. Но кому са нужни обидните квалификации? Забелязвам и друго. Полумъртвите „палета“ са и управителите на тази група за евтаназия на свободния изказ – администратори, модератори. Защо тогава са одобрили текста, като не го харесват и групата е тяхна? На ум ми идва, че са го пуснали при себе си умишлено. За да го наранят. Вербални садисти са явно. Та, подобни стопани на група, не са ли там с цел да поощряват изкуството, а не да го заклеймяват. Личното им мнение, изказано по този паразитен начин не осквернява ли идеята за създаването на подобни структури, обединяващи положителните навици у хората? Не дават ли така лош пример? Идват ми инстинктивно няколко причини защо може да си се превърнал в това.
Никой не се ражда гнил духом.
1. Да обслужваш нечии интереси. Издателства или подобни.
2. Да си лично засегнат.
3. Или да си „скакалец“.
Извинявам се на животинките за сравнението. „Скакалците“ са слаби същества. Но бедата им е в това, че са и страхливи.
Да, някой се е опитал да защити словото ми. Аргументирано и без обидни думи. Веднага са го предупредили, че ще бъде изхвърлен от сектата. Защото не спазва правилата. А те са, когато бъдеш охрачван, дори да не вадиш носна кърпа да се изтриеш. Защото те колят и те бесят в микроскопичната си миниатюра. Свят, в който са значими в удобно изкопаната хралупа за малките си телца и дребни полуживи душици.
Недоволството им започва да лази през моите татуировки и минава през това, че съм некадърен, комплексиран нещастник. Проникнали са в страницата ми – нашата страница и открито са се усъмнили в трезвата преценка и ниво на всеки положителен коментар на кой да е текст в нея. И най-неблагонадеждното в момента е това, че цитираното от мен излиза от представители на нежния пол, а не на работници в колбасарски цех.
По би им прилягало името „Не споделяй какво четеш!“, а не настоящото „Споделяй какво четеш!“
Но няма как да нараниш анонимен страхливец без лице, „лазещ“ по „Тъмната страна“. Пък дори и чрез слово.
Скоро чух един доцент, който работи в родилен дом, да казва, че според него до сто години в България няма да има българи. Каза го спокойно и уверено, облягайки се само на фактите, сред които упражнява професията си. Не може да няма основателна причина за това. Може би при толкова гняв и страх живите клетки не искат да се делят.
Моцарт и Синатра са добри съветници, но си трябва и кураж.
„Скакалците“. Това са ограничените човешки мнения, чиято цел е единствено да наранят. Те са зловонно мъртво течение, подобно на едно друго, което не представлява нищо друго освен отходната вода на съзнанието на гном със среден размер. Повърнатото от новоизлюпена орка. Това са така наречените от мен многознайковци в духовни инвалидни колички. С интелект на патерици. Озлобени от собственото си умствено обездвижване, те искат всички да бъдем като тях. Сакати. Нашето внимание ги съхранява по-дълго време живи. Лишим ли ги от него, то те ще изтънеят ще се претопят в собствената си знойна жлъч и ще излязат от пералнята на околното безразличие по-чисти и уханни от всякога.
За да не съм голословен прикачвам и това. Ако все още не е изтрито. А то ще бъде: https://m.facebook.com/groups/127583311177169?view=permalink&id=623958961539599
Послеслов:
Скакалците са подразред, отнасящ се към разред Правокрили. Разпространените в България скакалци спадат към две семейства: Полски скакалци и Дървесни скакалци.
По отношение на предпочитанията си в храненето, скакалците спадат към многоядните неприятели на растенията, тоест те се хранят с голям брой културни растения.
Скакалците имат широка екологична пластичност, поради което практически могат да се срещнат по цялото земно кълбо;
Скакалците имат склонност към масово размножаване, което в определени години води до каламитет и може да причини тотални вреди при културните видове, а също така и върху екологичната среда като цяло.

К. И. К.