Враца. 2 юни. Денят, в който цяла България отдава почит на Христо Ботев и всички останали известни и неизвестни негови последователи, както и на тяхното дело.
Вече почти се бе стъмнило от падащия мрак на настъпващата лятна вечер. Погледът ми обхвана събралата се наоколо многобройна тълпа. И тази година на тази дата, според традицията, трябваше да се отбележи саможертвата на Ботев за България. Трябваше да се състои тържествено честване, което щеше да завърши със заря. Затова и всички тези хора се бяха събрали тук. Затова и днес в града се бяха изсипали от парламентарните си лимузини толкова много депутати, начело със самия председател на Народното събрание. Затова и аз бях тук в този момент, надявайки се да уловя частица от чувствата, които би трябвало да бушуват сред целия народ в този необикновен ден. Надявах се чрез всичко това по някакъв начин да успея да се приближа до миналото и да се докосна до него, да се докосна до нещо истинско.
Но уви - всичко беше толкова различно. Защо нищо ...