5 июн. 2009 г., 12:10

Търси се: "Генетичен материал..." 

  Проза
697 0 6
2 мин за четене
на Д.
Какъв е смисълът да събираш мъжки погледи, ако в сърцето ти е празно? Колко струват честите комплименти, ако целят мимолетно задоволяване на спонтанно възпламенени страсти? Това бяха въпросите, на които Велимира така и не можеше да намери отговор. Тя беше хубава, добре поддържана 35-годишна жена. Завършила специалност "Английска филология" в Софийския Университет, без връзки, но достатъчно амбициозна и общителна, Вели работеше в държавно ведомство на съвсем не лош пост. Беше успяла почти във всичко, освен в едно - да създаде свое семейство или поне да има дете. Времето минаваше бързо - от командировка до командировка. Майчиният инстинкт все по-често ваеше страховити форми в кратките моменти, когато се унасяше в така нужния ù сън.
Една нощ точно такава страховита форма я накара да скочи от леглото. Не искаше да мисли за това, което я беше стреснало. Направи опит да заспи отново, но така и не успя. Седна в леглото и придърпа лаптопа на коленете си.
От известно време Вели посещаваше ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весислава Савова Все права защищены

Предложения
: ??:??