Ти отново си тук. И макар да не те срещам по улиците, знам, че си тук. Дали те търся? Ами всъщност да. Няма да го крия. Погледът ми иска да те разпознае във всяко лице пред мен. Търся аромата ти във вятъра и се надявам да ми донесе твоите мисли. Сега дъждът чука по прозореца и се чудя къде си...какво правиш...
Четири години...или вече станаха пет....О, приятелю, това е твърде много време дори и за теб...дори и за нас...толкова години минаха откакто за последно видях твоето лице. Ти замина, взе и нея със себе си и.....стана щастлив. Толкова малко ли трябваше, за да бъдеш щастлив? Само няколко хиляди километра от мен и другото момиче...Явно да. С точно толкова болка напълних сърцето ти. С точно толкова...Моята любов към теб така прави. Но въпреки това така ми се иска да зърна чертите ти. Само са миг. Толкова много години! Струват ми се като векове! Ти не ме поглеждай....не искам да виждам презрението ти...Искам само аз те видя. Може би през някоя витрина...или там, отсреща, на моста. Лип ...