- Мамо, Тате, не плачете, сълзите на кака и батко избършете. Знам, че сега съм болен и ми ги няма двата крака. Но хайде, моля ви се не плачете, днеска аз на шест ставам. Мамо, не бъди така унила, Тате, лоши мисли не трупай към онзи чичо на мотоциклета, който ме блъсна. Той не нарочно, просто свойте номера искаше да покаже. Аз пожелавам си всички да сме добре, живи и здрави, а аз ще се науча да живея и на половина. А и леля бди над нас от небето, мойта смела леля ме спаси. Затова ви моля, много ви се моля, мамо, тате, како и бате, не плачете, че е трудно да бъда силен. Не тъжете, че аз не ще проходя отново, че леля си отиде надалеч от нас, че онзи смел чичко сега лежи в съседната стая. Аз сега съм слаб и отпаднал и очите ми натежават, но скоро ще се оправя. Майче мила, би ли ме завила, че студено ми стана, и да ми прочетеш отново от Буквара. Днеска, знам, бе тежко на всички, но аз много ви обичкам, затова недейте тъжете за мене - каза Робин с последни сили и сълзи в очички. И отиде си от света, без да го е опознал, без шанса да порасне и разбере що за нормално мислещо човешко същество би рискувало живота на други, за да покаже що за герой е той на мотора.
В общи линии съм се опитал да го пресъздам така, сякаш го говори малко момченце лежащо върху болнично легло. Историята не е по истински случай, но не е изключено да се е случвало и това. Тъжно е и е иронично, защото това се повтаря и повтаря, но никой никога не се вслушва в думите на хората, или ако се вслушват, ще са прекалено малко хора. Моето послание е да бъдем съвестни и отговорни и ако сме решили да застрашаваме живота си, да го правим на място, където няма да застрашаваме този на другите. Да мислим за последиците от действията си и да ценим живота, който ни е даден, а ако не ценим нашия, поне да ценим този на хората, които искат да живеят без доживотни травми. Защото има места, където шофьори със страст към екстремнното могат да практикуват любимия си спорт, без да застрашават околните. Защото така няма да нараняваме и убиваме на улиците.
Днес на 23.11.2012 аз получих отговор на мой коментар, който се присмя на моите разсъждения, че може да има щастие и за двете страни. Че може спортните хора да си карат своите коли и мотори и показват триковете на специално изградени писти, вместо да убиват пешеходци или други по-съвестни шофьори. Но отговорът му бе, че хора като мен, които са отговорни и съвестни, сме били ограничени, страхливи и депресирани от всяко второ нещо, моят отговор бе следният:
А колкото до твоето твърдение, че се депресираме и че сме страхливи и ограничени, ииии защо?
- Страхливи сме, защото мислим за щастието на другите и тяхното здраве...? Защото не оня ще страда когато сгази някого, а близките на жертвата която лежи метър под повърхността на земята!? Или още по-зле на случайно преминаващия, който е жертва на такава злопоука и сега трябва да се научи да живее без крак или ръка - само защото някой е решил да се прави на велик! Затова ще трябва да живее наполовина, вместо цял.
- Ограничени сме защото мислим за алтернатива - има достатъчно изградени места където този тип хора могат да практикуват своите любими занимания? Да развиват себе си без да носят отговорността и дори когато се развият да печелят пари от това.
- Депресираме се от какво, от смъртта на има няма 2-3 годишно дете и бременната му майка загинали на улицата от този тип хора ли? От дете лежашто в болница и борещо се с последни сили за живота, който този тип хора са му отнели преди да е имало възможността да опознае света, а вместо това ако оцелее ще трябва да живее във вечен страх.
- Да погледнато така си е така, и ще се гордея с това, защото аз няма да съм убиеца на това дете или някой друг случаен минувач. Защото моите интереси няма да копаят гроба на другите хора които също искат да живеят... Защото няма да се стичат реки от кръв пред моята съвест. И защото се гордея, че ценя и уважавам живота!
Изписах всичко това с надеждата, че някой ще прозре колко груба, тъжна и брутална истината може да бъде. И може би ще промени отношението на някои и ще ги направи по-съвестни преди да е станало късно. Защото не само жертвата или близките на пострадалия ще страдат, но и самия извършител ще носи тази тежест доживот! Аз призовавам хората да бъдат отговорни и съвестни! Бъдете живи и здрави и не бъдете убиеца на улицата.
© Красимир Иванов Все права защищены