Глава втора
11.02.2009г.
"Столицата никога ли не заспива?" - мислех си аз, докато мълчаливо наблюдавах нощния град през стъклото на луксозното БМВ. Уличните лампи осветяваха пътя и успях да различа лицата на две предизвикателно облечени девойки, които махаха на минаващите автомобили. За Бога! Момичетата сигурно не бяха навършили 16 години! Толкова млади, а вече видели най-тъмната страна на живота. Тягостното чувство, което ме обзе веднага щом научих грозната новина за смъртта на Светла, се засили. След като дядо й ми съобщи, че приятелката ми е мъртва, не можех да си намеря място и просторното общежитие ми изглеждаше твърде тясно, за да побере мъката, отчаянието и изненадата, бушуващи в мен. Само минути ме деляха от срещата с господин Светлин Петров. Признавам си, че не изгарях от желание да се срещна с този човек, навярно дълбоко опечален от загубата на младата си внучка.
Шофьорът взе острия завой със завидна лекота и хладнокръвно изпревари една излъскана "Тойота". Тихичко изпсува, ко ...