Беше прохладна нощ…въздухът бе наситен с напрежение….небето бавно притъмняваше …облаците зловещо се спускаха и закриваха звездното светило… миг на тишина…и мрак…..гаргите затаиха глас… тишината подтискаше ..и ето от другата страна на хълма се задаваше той…по природа доста опасен и мрачен човек…неговият специалитет беше убийството…хората просто му посочваха жертвите,а той безмилостно ги убиваше… правеше го защото изпитваше наслада …изпитваше радост като гледаше как другите страдат .. в последния си час молейки го на колене да не ги убива…но той беше безскрупулен…жесток..Погледът му…пълен с ненавист и омраза…нищо не можеше да го трогне та той бе безчувствен…Тази вечер имаше нова поръчка трябваше да убие отново…жертвата, той бе прочел само името и…Ерика…не си направи и трудът да погледне по надолу в досието и…нямаше и смисъл”Поредната нещастница , която ще умре” мислеше си той…Обикаляйки из града…търсейки квартала…той внимателно бе проучил всичко..знаеше че тази вечер няма да има никой…скоро стигна … погледна къщата..бе малка..с бели врати и бели прозорци…храсти с цветя и много рози…..видя вратата…отвори я .. без никакво усилие.Вътре бе тъмно…също както и в него само че това не го притесняваше..той бе леден и понякога се чувстваше и нищожен…Стигна до стаята и… отвори вратата бавно и тихо…насочи се към креватът …когато надникна да види ..това което видя го изуми . Там лежеше едно прекрасно ангелче …той не и даваше повече от 7-8 години…имаше червеникаво личице..малки ръчики …бузиките и бяха обсипани с розови багри…русолява косица …истински ангел…въпреки това той не трепна…само си помисли “Кой ли би искал да види мъртво това дете” сърцето му и разума си противоречаха въпреки че на външен вид той изглеждаше все така студен….погледът му все така безизразен….седейки до леглото и ..мислейки си дали да  заличи този живот..да ли да убие това напълно невинно същество…някой емоции отдавна замрели в него започнаха да възкръсват…за пръв път той плачеше…да той жестокия…убиецът…никога до сега не му се беше налагало да отнеме животът на такова прекрасно същество…имаше нещо толкова познато в него..толкова истински..но убийствения рефлекс в него се задейства…избухна като бомба ….той стана ..решително избърса сълзите си .. не трябваше да показва че е слаб…трябваше да го направи…защо се бе размекнал…но трябваше да  изпълни задачата..

   С тъга в очите той запуши малката устичка…съзря ужасът на лицето и…видя дълбоките и …изпълнени с топлота очи…тогава той направи едно рязко движение ..и малката и глава увисна…приличаше на някаква гротескна кукла…малките и ръце висяха..сякаш бяха на конци..а главата и килната на една страна…очите и застинали от ужас …тогава той затвори клепачите и..поне това можеше да стори ….тръгна си ..внимаваше да не остави никакви следи…преди да затвори външната врата той забеляза една снимка..още повече това което съзря там го отврати…това беше той…той и бившата му жена…отвратен от себе си ..отвратен от това което туко що е направил ….очите му се въртяха като на луд….бяха изпълнени едновременно с страх болка и тъга..но и с още по силна омраза и ненавист … но не към кой да е  а именно към себе си…беше убил собствената си кръв и плът ..собственото си дете ..затова тези очи му бяха така познати ….затова сърцето му се беше напълнило с болка когато трябваше да я убие…затова се бе размекнало каменното му сърце…Той не можеше да прогледне от мъка…по лицето му се спускаха сълза след сълза…цели кофи от сълзи….не можеше да продължи не..не можеше да живее не и след това което направи…та той с лекота бе отнел животът  на дъщеричката си…на това ангелче…

    Затича се към колата..полетя бясно..до близкото гробище ….през цялото време той плачеше ..мислеше си колко красива бе докато спеше…и ето изплаваха спомени..когато още бе женен ..когато жена му го бе дарила с това красиво същество…как той го милваше и целуваше… а сега…”Господи аз го убих” вайкаше се той…малко преди гробището имаше река…той се засили с бясна скорост …и само след миг колата полетя..полетя към нищото ..към болката… към болезнения спомен…чу се силен плясък и отново настъпи гробна тишина….. нощта бе все така зловеща..гаргите все така притаили глас….небето все така тъмно , а въздухът изпълнен с болка и напрежение…