Учител по неволя
Предколедни нелепици
С треперещи пръсти и с течащ нос, целият посинял от студ, г-н Многознаев държеше четка и боядисваше централната врата на училищната сграда. Той боядисваше не защото искаше да облагороди мястото, т.е. не по своя воля, а защото неговите ученици бяха изписали върху вратата с блажна боя, и то на латиница, следния надпис: “Пенка отиде на къра”.
- По дяволите! Опръсках се! Проклет студ! – с тракащи зъби произнесе г-н Многознаев, след като беше изпуснал четката върху якето си.
- О-хо, колега! Виждам, че бачкаш яко, а?! – дочу се фъфлещият глас на г-н Смучеводков.
Г-н Многознаев се обърна и видя срещу себе си почервенялото подпухнало лице на колегата си, който, изглежда, и тази сутрин беше яко фиркан.
- Здравей, колега! – поздрави Многознаев, опитвайки се да не показва, че ченето му трепери. – Всъщност наистина бачкам яко! – продължи той. – Чувствам се точно като Том Сойер.
- Том Сойер ли? – попита г-н Смучеводков. – Не го познавам.
- Всъщност Том Сойер е ...