Предният капак бе нагънат като хармоника, най-вече от лявата страна. Струйки сивкав дим се точеха нагоре. Арматурното табло се бе изкривило от силния удар, а воланът се бе килнал на една страна Предното стъкло се бе спукало, но все още се държеше на мястото си. А най-отпред се извисяваше калната задница на камиона.
Кристина размърда китките си, които като че ли бяха пострадали заради силното стискане на волана. Тогава я връхлетя мисълта, че колата вече за нищо не става. Цялата се разтрепери от ужас. Какво щеше да каже Явор?
Някой се опитваше да отвори вратата. Чуваше се грозно скърцане. Кристина извърна глава и видя отвън едър мъж. На лицето му бе изписана тревога. Вратата упорито отказваше да помръдне. Кристина се облегна на седалката и задиша дълбоко в опит да се успокои. Сърцето й заплашваше да изскочи от гърдите.
Мъжът донесе лост и с негова помощ отвори вратата.
– Добре ли сте? – попита той и се загледа в треперещите й ръце.
– Не знам – отвърна тя. Мислите й бяха изцяло насочени к ...