На иначе тихата и целогодишно спокойна улица „Меджик айз стрийт“ се вдгина голяма врява. Не беше празник, но се редяха тълпи, върволици хора от близки и далечни квартали, за да го видят. Говореше се, че не било истина, а само празни приказки или стратегии с цел продаване на имотите от този квартал на три пъти по-високи цени. Така се говореше от хората преди да отидат при него, преди да разберат, че всъщност на тази улица наистина живее интересен човек с интересни за времето си способности. Всъщност способностите му биха били интересни за всяко време, но вероятно последствията от тях в различните времена щяха да са различни, опасни...И всъщност... той не е точно човек.
Ули беше наполовина снежен човек и можеше да разпознае истината отдалече. Усещаше дори когато някой само иска да излъже. Истината за него беше като начин на живот. В буквалния смисъл. Ако той или някой около него изрече лъжа Ули започваше да се топи, както прави снегът на слънце. Да, лъжата за него беше и слънце и топлина ...