Тиха, спокойна улица в баровски квартал. Ленив следобед, птиците са оклюмали като рибари-каръци, а вятърът е в платен отпуск.
Скърцащи автомобилни спирачи ранява смъртоносно тишината, а в картинката влиза на скорост кола, която със зигзагообразни движения чертае ентропични траектории. Колата се климбучка като топче във флипер, накрая си избира един баровски портал и се забива в него. Порталът охотно пада, облак дим замъглява околността. От колата излиза видимо пиян човек с бутилка уиски в ръка, оригва се и удря един здрав гълток. След минута довтасва охраната на баровския имот и втрещено започва да бие шофьора. Картинката е ендемична, без да претендира за оригиналност.
От къщата излиза баровец с димяща пура в уста, за да е в унисон със съседите си. От ноздрите му излиза самочувствие. Петък е, а климатът съдействува.
- К`ъв си ти, ве?! - започва типично собственикът.
- Г`лей си работата, ве! - отговаря типично навлекът и се оригва на риган. Орляците светулки придават автентичност на картинката, защото е на свечеряване. На 14-тата минута линейката довтасва и започва да чака с незатихваща червена светлина, защото напоследък линейките винаги идват навреме - в баровските квартали дори преди събитието. Нощта иде на талази.
- Изтумби ми портала, дебил! - изоква стопанинът, подозирайки колко е прав.
- Ммм`чи асъ...без да искам - профъфля кандидат-шофьорът, а от долната му устна провисва вина под формата на лига. Не е приятно. Стопанинът взима инициативата:
- И ко пра`им ся!?! Едни градят, други разграждат, ай сиктир! - и подпира оградата за авторитет. Положението започва да става напечено.
- Нямам пари! - не си улеснява положението нарушителят - но мога да помогна с доброволен труд! За два дни ще съградя разрушеното - и се усмихва като Кольо Фичето, типичната за младостта арогантност. Птиците занемяваат, природата се снишава, моментът е възлов.
- Келеш, и три пъти да умреш тук, нищо не може да ми покрие загубата! - драматизира собственикът - единственото, което би ме компенсирало, е да те опъна тук, между втори и трети ред на бодливата тел, тя поне не е засегната. И без хън-мън!
Справедливостта изисква Нарушителят да свали боксерките и да се наведе в безропотен поклон в посока, обратна на Засегнатия, но Действителността не позволява такова фриволно изкривяване на фактологията. За съжаление, печалната действителност отнася както оградата, така и девствеността на Собственика, което не е справедливо, но не е и необичайно. Животът е кучка, която си облизва гениталиите за собствен кеф.
Изчаквам поуката от тази история да излезе от сумрака и да предяви присъствие, но сумракът продължава да доминира. Обръщам гръб и закрачвам към следващата, белким там попадна на нещо.
© Илиян Все права защищены