20 дек. 2009 г., 23:28

Уморих се... 

  Проза » Письма
1155 2 1
2 мин за четене
Знаеш ли какво е всеки ден да се бориш? Да даваш всичко от себе си, да се правиш на силен и да загърбваш всяка болка и обида. Знаеш ли какво е да търсиш несъществуващи оправдания, за да оправдаеш и себе си и тях. Знаеш ли какво е да се самозалъгваш, да казваш, че всичко ще се оправи, че един ден нещата ще си дойдат по местата... А този ден така и да не идва.
Няма как да разбереш, няма как да се поставиш на мое място. Искаш ли да ти кажа? Ще ме чуеш, дори и да не ти се нрави. И не само ти, той също ще ме чуе. Защото вече нямам сили да бъда сама в този хаос.
Сутрин се събуждам с ужасяващата мисъл, че всичко не е било само сън, че всичко започва отново. И пак, и пак се уча да жонглирам между вас, между чувствата, които предизвиквате у мен. Всяка сутрин се будя с надеждата, че поглеждайки се в огледалото ще осъзная, че не може повече така и ще сложа края на всичкия заобикалящ ме фалш. А когато за пореден път не го направя... Е, казвам си, че мога да се преборя още един ден.
Продължавам нап ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия Все права защищены

Предложения
: ??:??