Урок по чистота
Имало едно време една много чиста жена. Тя била обявила война на мърсотията и посветила живота си на метлата и лопатата. Каквото и да било времето – тя все чистела. Един ден покрай дома ѝ минал един цветнокож. Забелязвайки чистотата, той се приближил и поздравил жената. Поискал ѝ чаша вода. Жената си помислила:
"Този дали се мие изобщо щом е толкоз черен. Ще ми пие от чашата и след това трябва да я изварявам"
А на глас казала:
- Нямам вода. Дъщеря ми не я е платила.
Човекът благодарил и се извинил за безпокойството, продължил пътя си.
Жената продължила да чисти след него още по-ожесточено. След известно време се появил пътуващ търговец циганин със загоряло лице. Виждайки чистото място, решил да си почине и да си поеме глътка въздух. Поздравил жената и я попитал сама ли живее. Жената си рекла на ум " Днес явно не ми е ден – все мръсни и прашни идват". А на глас отговорила, че има дъщеря, която омъжила в странство и не я виждала често.
Търговецът попитал добър човек ли е мъжът на дъщерята. Жената отговорила, че бил много умен, защото се спрял на дъщеря ѝ, след като бил първо с най-добрата ѝ приятелка.
Търговецът се усмихнал и поискал парче хляб, защото бил гладен. Жената си помислила: "Този какъвто е прашен и мръсен ще ми почерни хляба", а на глас рекла:
- Нямам хляб, дъщеря ми не ми праща пари и гладувам.
Търговецът станал, изтупал си дрехите, пожелал хубав ден и продължил по пътя си.
След известно време се появил свещенник в бели дрехи.
Той поздравил жената огледал се доволно и седнал на един стол. Попитал жената има ли плодове да си накваси устата, че бил уморен от пътя.
Жената като видяла белите дрехи по-чисти от нейните чаршафи си рекла: "Това трябва да е дяволът, дошъл да ме изпита". А на глас отговорила:
- Нямам плодове. Дъщеря ми и зет ми са ми забранили да давам на непознати храна.
Свещенникът се усмихнал и се представил кой е, откъде е и накъде отива. Попитал я с какво се занимава. А тя си помислила: "Този, въпреки белите си дрехи, явно има нечестиви помисли и иска да се възползва от мен". На глас жената казала:
- Върви си по пътя отче, искам да чистя и ми губиш времето.
Свещенникът се усмихнал и казал кротко:
- Сполай ти, жено!
От теб научих, защо Господ не е създал метлата и лопатата.
© ДМ Все права защищены