Chrissie (Криси)
34 27
24 мар. 2010 г., 16:08

Усещане за празнота 

  Проза
1088 0 3
4 мин за четене

Ще разбереш ли, ако си отида,

ако в миг се стопя в тъмнината?

Ще разбереш ли, ако ме няма,

ако си отида далеч от Земята?

Ще усетиш ли, ако не те докосвам,

ако не те обичам вече?

Ще знаеш ли, че те презирам,

че от болка бавно умирам?

Ще разбереш ли, ако ъгълът е празен,

ако не съм отново там?

Ще усетиш ли, ако изгарям,

aко се сбогувам за последно – пак?

Знаеш ли, че имаше любов,

че страха прокуди?

Знаеш ли, че имаше вяра,

че всичко бе наред?

Знаеш ли, че бавно гаснех,

че си отивах миг след миг?

Че сълзите се ронеха,

че самотата боли,

че обичта гори,

че всичко изчезна?

Знаеш ли за голямата бездна,

за сърцето, което беше някога там?

Знаеш ли за самотните нощи,

за луната, изгорена от срам?

Ще разбереш ли, ако не съм до теб?

Ще усетиш ли, ако ме няма?

Знаеш ли за смъртта, която ме поглъща,

която отваря страшната рана?

Знаеш ли, за животворната глътка,

за белия свят, облян в светлина,

за чудесния сън, изпълнен с мечти?

© Криси Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • така е живота е прекрасен
  • Браво! Много се радвам, че си имала сили да го направиш и сега се надявам, че изобщо даже не съжаляваш за решението си. Ако е така - недей, има много реиба в морето.
  • Много ми хареса;( исках да кажа подобни думи на един човек, но ъгълът е вече празен...
Предложения
: ??:??