Големите, огромните, необятните неща не можеш да ги видиш, поне не изцяло. Само знаеш за тях и ги усещаш.
Като Вселената.
Или Любовта.
Като всичко онова, което ти носиш в себе си.
Там е. Тъмно и светло, сладко и горчиво. Галещо и оставящо белези. Груба нежност. И жажда, неутолима. За нещо повече... обич, живот ...друг живот, парченце щастие.
Имаш всичко. Скрито, но осезателно (не знам дали за всички).
Но за мен толкова, че ми оставаш полепнал по кожата, проникваш навътре и ставаш част от мен. Като дълго използван парфюм, който ме е пленил и чийто аромат вече има твоето име.
Много неща вече имат твоето име. Като една падаща звезда например. В живота си съм видяла само две. Все тази година. Първата беше "здраве". Това ми дойде на ум, когато я видях да се спуска. Втората...е с твоето име. За секунда прелетя пред очите ми и не трябваше и да мисля какво да нарека. Просто ми изплува от дълбините. Беше преди месеци. И си все така осезаем.
Не мисля, че ще се промени това ми усещане за теб.
Каквото и да се случи.
В мен си.
© Надежда Тошкова Все права защищены