Въздухът се бе наслоил и тежеше толкова, че можеше да задуши и диво животно.
Но не беше от онази тежест, която предизвиква вътрешно дразнение.
Дразнение, което бе склонно да те накара да скочиш от мястото си в очакване товара да се разтовари, където и да било другаде, само не и върху краката ти.
Дразнението, приравняващо се на момент на облекчение, който никога не се появява, когато ти бе необходим.
Не.
Та, този слой въздух беше нетипичен и не ми действаше така както го познавах - попиващ във всяка една част от мен, притискащ ме сякаш играеше ролята на гравитация. Дори преди понякога се забиваше, вкопчвайки се в мен и карайки ме да вдишвам, докато не се уморя или откажа да извършвам този обикновен процес.
Не.
Днес имах късмет, дори не знаех дали думата "късмет" би била най-уместна да изкажа колко странно се чувствах без наличието на този невидим товар.
Малкото комфорт, с който се бях снабдил бе достатъчен да ме накара да се уверя колко прекрасно би било без него и в същото време колко ...