Тази сутрин се събудих и усетих, че съм се променила, а заедно с мен се е променил и светът. През прозорците падаха потоци блестящо жълта и яркорозовееща светлина, стаите бяха сякаш преизпълнени с въздух, а музиката от старото радио звучеше по-ясно от всякога – и едно пращене или припукване не можеше да бъде чуто. Когато погледнах през прозореца ми се стори, че съм се озовала на чуждо място – по принцип Русе е мрачен, мръсен и шумен град, но днес ми изглеждаше като райска градина – дърветата бяха избуяли в прелестни зелени листа, по улиците бяха нападали розови и снежнобели цветове, а до хоризонта се простираше ясното, безоблачно небе. Бях в такова приповдигнато настроение, че не устоях на изкушението да изляза на балкона, за да се порадвам на пролетната атмосфера. (Въпреки, че бях по пижама и съседките-клюкарки, чиято цел в живота е да гледат кой кога минава по улицата и да го обсъждат, ме гледаха любопитно и подозрително.)
Промяната навярно се състоеше в това, че бях завършила училищ ...