Утрото наистина е по-мъдро от вечерта. Докато вечер си най-големият си враг и мислиш само за нещата, които искаш, но нямаш. За нещата, които си искал да направиш, но поради някаква причина - не си успял. За нещата, които си могъл да направиш, но си загубил смисъла в тях. За нещата, които си искал да запомниш или обратното - да забравиш. За нещата, които си искал да промениш, но не си вярвал, че си способен. За моментите, в които си стоял с часове в леглото и си се опитвал да заспиш, но мозъкът ти е бил прекалено зает с това да те измъчва, с мислите за изминалите дни, които не можеш да върнеш. Да, понякога вечерта е по-дълга, отколкото желаем. Но вечерта е уникална, защото само тогава можем да видим звездите, да помиришем свежия въздух независимо дали е - пролет, лято, eсен или зима. Само тогава наистина можем да се наслаждаваме истински на тайнствената и магична красота на луната. Да чуем звука на тишината, докато всичко живо спи и сладко сънува мечтите си. Само тогава можем да си позв ...