24 апр. 2015 г., 16:18

Утро 

  Проза » Рассказы
519 0 0
5 мин за четене
У Т Р О
- Понякога си мисля, че съм ужасно глупава – каза жената, докато си оправяше косата пред огледалото. Имаше дълга, леко къдрава черна коса. Намачка я леко и шепа дълги косми останаха в ръката й. Тя ги загледа, натъжи се още и ги изхвърли в кошчето за боклук. – Чуваш ли ме изобщо?
Мъжът гледаше сутрешните информационни блокове по телевизията. В момента най-актуалният въпрос за страната беше, че една акушерка е млатила новородено бебе по главата и се е опитала да го удуши. Преди седмица цялата държава според журналистите се вълнуваше от проблема за кърменето в моловете, а преди още седмица – как в река Тунджа открили червените гащи на убито момиче, които били тъй непокътнати, че...
- Ненормалници – каза вяло мъжът. – Имаме най-некадърната журналистика, откакто се помня. От пръстите си изсмукват темите, жалки хора.
- Като да са марсианци, нищо човешко няма в тях – съгласи се жената и го погледна. Той изглеждаше остарял.
- Не си глупава – усмихна се мъжът. Тя се зарадва: беше я чул, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев Все права защищены

Предложения
: ??:??