Лутам се по този път широк, лутам се в безкрая. Питам се коя съм, къде съм и защо съм тук. В главата ми проблясват спомени. Но мои ли са те? Дали тази озверяла жена съм аз? Всичко ме измъчва, разкъсват ме тези проблясъци. Какво съм извършила? Ръцете ми са изцапани със чужда кръв, дрехите ми изпокъсани са. Но всичко е така неясно, някак си мъгляво. Дали бях убила, как, кога? Не мога да си спомня какво бях направила. Затворя ли очи, виждам една жена, разярена, със сълзи на очи и нож в ръката. Може би това съм аз. Но кого бях убила? Да, спомням си, спомням си онази нощ. Намерих те със друга в нашето легло, бе отдал се на разврата. Не можех или по-скоро не исках да повярвам. Но ти дори не забеляза, че влязох, сякаш бях невидима. Не успях да го понеса, ревността замъгли съзнанието ми. Отидох в кухнята и взех първия нож, който видях. Върнах се, застанах до леглото и започнах да забивам ножа без да виждам в кого. Кръвта обагри ръцете ми, лицето ми и дрехите ми. Спрях се, когато телата ви оста ...