dorageorg (Дора Пежгорска)
62 255
13 янв. 2025 г., 06:39

В безсъница среднощна ... 

  Проза » Другие
84 0 6
1 мин за четене

В безсъницa среднощна ...                                                                                                                                                                                                                                                                                                                              С години спя малко, на пресекулки ... И сънувам, за секунди сън дори ... Бушуват в мен емоции неспирно и носят ме, къде ли не, с тях литвам ... А ме спохождат и какви не мисли ... Но най-вече спомени, преди всичко ...                                     ...........................                                                                                                                                                                                                                                            От моето детство - зима, сняг вали ... У нас е топло, печката все бумти ... След пързалките навън и игрите, с двете ми братчета, четем си книжки ... И тъй край мама, татко - заспиваме ... А пък утре пак сме на училище ... За нас, децата, бе време щастливо ...  Слава Богу, след не малко години, израстат също с топли грижи синът, a после неговите дъщерички -  вкъщи и в училище, навън с игри ...                                                             ........................                                                                                                                                                                                            Но сега, някъде се вихрят войни ... Там, как да са щастливи дечицата ... Когато над тях бомбите прелитат, не знам, гушкат ли се в родителите ...  И къде може да спят, вън е зима … С какво ли се хранят, дали са сити ... Но знам – някои, не познали игри, ни книжки, бомбен трясък ги убива ... От безпомощност ми иде да вия ... Защо - блъскам си главата, мислено ... В новия наш век, Божия гняв какво тъй предизвика и кой го причини ... Дали не е  вината колективна ... Да, грешни, дори прегрешни сме ние ... А спасението ни е - с добрини ... Със съпричастност, с любов, от нас всички ... С вяра, с покаяние ще дойде мир ... Дай Боже, моля се и силно вярвам ... Той ще се смили и пак ще ни спаси ... Но, всичко стихва – с молитви заспивам …                                                                                                                                                                    ДораГеорг

© Дора Пежгорска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да, приятелю, за такива неща пиша, като всеки ... Благодаря!
  • Намерих и тази част, е с известно закъснение коментирам, но това са неща близки до всеки, преживяни през годините....
  • Благодаря много, Мини!
  • Няма никакво обяснение, за жестокостта на тези човешки изроди, предизвикали войните по света. Винаги и навсякъде потърпевши са невинни хора. Хареса ми споделеноти с нас, Дора!
  • Благодаря, приятелю! За интересния коментар, предимно...
  • Войната ще бъде до живот в сънищата на потърпевшите...
    Възрастта е неподвластна на войната.Естествено е:децата да са видимо потърпевши,защото са невинни,но това което ще остане в душите им дълбоко ще ги нарани и ще им покаже,че справедливостта е разтегливо понятие."Децата на войната" ще разберат,че не всякога премълчаваната истина е лъжа;и че лъжата е неделима част от войната.
    Няма колективна вина.Вината е конкретно състояние-подкрепено(доказано) с факти.
    Понякога чувството за вина е неосъзната солидарност с потърпевшите.
Предложения
: ??:??