Посвещавам на всички онези, различни в усещанията си, хора. Нека не забравяме, че те също обичат и са част от обществото ни. Нека бъдем толерантни!
Не се харесвам. Цял живот съм все така. Усещам с цялото си съзнание, че не съм аз. Тялото ми и моето „Аз” са съвсем различни неща.
Още от малка все гледах да си играя с момчетата. Докато другите момичета си караха детските колички с куклите вътре, аз гонех топката или стрелях с дървения пистолет. Когато поотраснах, смених тези играчки с играта на фунийки. Справях се доста добре и винаги бях равноправен член на нашата улична групичка. Родителите ми приемаха това за съвсем нормално. Бяха се допитвали до някакъв доктор и той ги успокоил.
- Когато влезе в пубертета, ще се оправи.
Годините минаваха. Моите женски признаци започнаха да се проявяват. Гърдите ми започнаха да придобиват все по-женствен вид, дойде и първият ми цикъл. Моите приятели - момчета започнаха да се притесняват от мен. Въпреки че аз си останах същата. Щурата и наравно с тях в ...