Днес, девети декември, православната църква почита света Анна, която, според легендата,закриля брака, семейството, девствениците, бременните жени и вдовиците. В този ден мъжете не трябва да напускат дома си, за да не се залюбят със самодиви.
Знайно е село Змейково – зиме се там не ходи, че вили в него се вият, руси си коси разплитат, сури елени яздят, млади момци оплитат. Камшиците им – змии, змии, дор – пепелянки. Кого по пътя достигнат, вовеки си го омайват, кого в очите погледнат, огън до гроб го гори!
Днеска, на света Анна, Видол, голям юнак, не послуша майце си, а от село излезе, облог един да спази – с побратим да се надбяга до високата могила. Таман си стигна върха и ей че му се привидя кат слънце чудна девица, с до кръста руса косица, с бяла рОба до пети, с тънко, зелено коланче, със седефено герданче...
Много се време измина дорде се в село завърна и уж дойде си Видола, а акълът му другаде! Притесни се майка му, прибая му против уроки, че баш по света Анна, извън село бе бродил – по самодивски върхове, по ламейски сборища. Тогаз на козата вимето с пепел си тя отърка, с мас, та и с чесън намаза, че млечна да си остане и далеч от дома да бяга всяка проказа. На Видол пък нареди говежди тор да насипе пред къщни им порти - да не влизат вили, ни самодиви, в дън земя да се продънат все зли сили. Заинати се Видола и страшно майце си погледна, чак заискриха очи му, пък си яхна враня коня и отпраши извън село, къмто висока могила…
© Росица Танчева Все права защищены
Втората част я очаквай друг път, Петя - някъде по това време, но следващата година, може би. Ако нямаш търпение, я си я напиши сама -поне с това се справяш чудесно!