В духа на 14-ти февруари
Дъщеря ми се влюби.
И мъжът ми също се влюби.
Дъщеря ми е във вихъра на първата си любов; цялата трепти като цвете, разтворило жадно лице към вятъра. Настоя да сменим някои мебели, подрежда си стаята, за да може да кани момчето у дома. По цял ден безспир бъбри с приятелки или с любимия си по скайпа.
Мъжът ми е потаен и прикрит. Купи си втори джиесем - само за един определен номер. Отслабна. Говори бавно и уж смирено, но от време на време избухва с онази ярост, която изпитват хората с гузна съвест. Прибира се късно и отговаря лаконично: "Имах си работа". Тялом е с нас, но духом е другаде.
Дъщеря ми иска всички да одобрят избора й.
Мъжът ми геройски го крие.
Дъщеря ми вярва в любовта завинаги.
Мъжът ми едва ли казва вече "обичам те".
Давам им и на двамата свобода да отмине пиянството. При дъщеря ми то е бурно и силно - като от качествено шампанско; при мъжа ми - като изпита на екс бутилка червено вино, сякаш утре ще свърши в магазина.
Аз ли? Чакам да ги сложа да спят, за да си подредя къщата.
© Електронно списание LiterNet, 14.12.2008, № 12 (109)
© Павлина Гатева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
И това го има в живия живот. Интересно ми е обаче, ако беше например така - дъщерята и майката са влюбени. Как ли ще реагира съпругът? И си мисля, че щеше да е много различно, а не мъдро. Дали защото на нас рогата ни отиват, а тях ги загрозяват?! Ние сме собствени, а те общи. Когато жената изневерява е мръсница, а когато той изневери е...Абе, той може, ние не трябва. И с кого изневерява той, нали с жена или нещо съм се объркала?! Пиша ти шест Павлина!!!
-
Лекотата на "разказа ти" ме впечатли...Приеми поздравите ми!
-
Оставам... безмълвен...
-
Малко егоистично от моя страна, но
за съжаление и на мен ми хареса!
А колко мъка само е събрана в тази
творба... странно е ... -
Подреди си мислите, и когато всичко е ОК,
ще разбереш че е дошъл и твоя ред!
-
Ааааааа супер! Готина си!
Опитай следващия път с идеята на Смешко
)))))))))))) -
Кратко, но от класа! А колко въпроси и тълкувания буди последното изречение!... Браво!
Колкото до влюбването на четиридесетгодишните мъже... Ами ние сме като кучетата. Имаме нужда от време на време да ни отвържат, да потичаме волно, да размахаме опашка... После обаче винаги се завръщаме в колибката на господарката! А когато тя е подредена, е просто супер! -
Иде и твоят ред...
Прочетох с удоволствие и те поздравявам! -
Много ме натъжи...караш ме да се замисля за много неща...
-
Истинско малко бижу.
Мога да те успокоя. Мъжете не се влюбват така лесно. Може да е пил една- две ракии повече, може да е прескочил за малко някъде, но ще му мине. -
ххахахахахаха
а представи си ги с разменени роли... мъжът ти те кара да чистиш щот ще дойде довечера(примерно)Драганка... и те слага теб да спиш в другата стая(има и такава човешка... наглост)... добре ги контролираш и следиш, а и получават необходимата свобода... (говоря за лирическите, де)
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Завиждам на лирическата, че го има...
А то сигурно си заслужава...