… Грамадният човекозвяр се разтресе. Мечът беше пронизал косматото му тяло и поразил жизненоважни органи. После героят го измъкна и заби пак – този път в гърлото на страшилището. Което само изхърка и с последни усилия заскуба мощните дъбове около поляната. Край!
Героят седна уморено на близката скала. И тоя ден си отиде… Човекозвярът е ликвидиран, змеят от Долна клисура наплашен, Хидрата от Нямото блато е укротена – поне, докато й изникнат нови шест пипала, троловете и гномите схванаха за пореден ден, че не е добре да се бият насред нивята и да мачкат реколтата…
Можеше да се прибере в замъка, където го чакаше младата хубавица – поредна спасена и вече влюбена в спасителя си бивша девойка. Натам всичко за тая вечер беше ясно, а нощта… Дааа… Още малко труд, но… Благородството задължава…
Дано готвачите са приготвили пиршеството. Че и това се налага да изтърпи. Васали, покорени бивши врагове, все още непроявили се бъдещи, някогашни – чааак от онзи ден – любими вече жени, сега прилични и при ...