Надали имаше нещо по-разтоварващо от това да се разхождаш посред нощ в гората на Лодлориен и то в пълнолуние. Той осъзнаваше това, макар че вече му бе рутинна дейност, но нямаше как да не го констатира и то в нощ като тази.
Стигна до разклонението на горската пътека и притеснение обзе отново мислите му. Искаше му се да поеме наляво и да се прибере, но знаеше, че пак ще срещне разгневения поглед на нежната си половника от факта, че се прибира с празни ръце. С неохота пое надясно към скалистите възвишения. Надеждите му бяха от там да зърне някой заблудил се и закъснял горски жител, излязъл на горската поляна да дири ориентир. Не му беше до ловуване, вече се чувстваше все по-стар и отпаднал, но трябваше да се грижи за потомството което беше създал...
В същото време малко по-навътре и нагоре в гората, сред запалени огньове Финарфин, третия син на Финуол, заедно със съпругата си Едруин, бяха организирали седмия рожден ден на дъщеря си Галабриел. Присъствието на многото гости също елфи праве ...