В града има много светлина
и човек трябва да я усети с цялата си същност, човек трябва да се изгуби в нея, да потъне и да се разтвори на малки късчета неописуеми взривове, все още не е измислена дума, няма такава дума, която да опише светлината в града ми в шест часа следобед, начина, по който тя се спуска над случайните минувачи, как прорязва листата на дърветата, които вече не искат да спят, как тази светлина не пита, търси и изисква, а настъпва... В моя прашен град има светлина в шест часа следобед, светлина, която се слива с мислите, размива спомените от недоизказаното и превръща човека в светлина
и той знае
и той усеща
с всеки един кичур от косата си,
със зениците,
с върха на пръстите,
че няма избор,
той трябва да се остави на това усещане, като филм от шестдесетте, да го проникне
и не заради друго,
а защото
в града има много светлина ...