Погледни ме. Самата аз не зная на какво приличам вече. Бледо лице. Изплакани, кръвясали очи. Погледът, забит в земята. Къде съм? Коя съм? Не живея този живот. Не го чувствам. Не мога да се справя. Та нали съм силен характер. Та нали рядко плача и рядко се подлагам да чувствам. Днес ти уби една душа. Така, както я убиваше в продължение на година и половина, но я остави без дъх. Издъхна пред очите ми. Прахта те заслепява, нали? Любовта е сляпа. Днес ти уби едно сърце. Сърце, което объркваше година и половина, но и на него му отне дъха. Спря да бие. Разпръсна се на хиляди парченца и парченцата се забиват в тебе, нали? Любовта боли.
Ти си последният мъж в живота ми, който ме наранява. Повече на никого не ще го позволя. Ти си последният мъж в живота ми, на който прощавам лъжите и изневерите. Повече на никого не ще го простя. Ти си последният мъж, на който му давам още един шанс – стотен може би, хиляден, да се поправи. Повече никога не ще си го позволя.
А и аз бях силна. Силен характер. Сме ...