contessa (Светла Асенова)
226 7096
26 февр. 2020 г., 12:00

В косите с венец трънен 

  Проза » Рассказы
1150 2 6

В косите с венец трънен

 

 

                 Ще свеждаш очи. От погледа ми. Невидимо разнищен. До голо. И с най-тайните кътчета на душата си ще чувстваш тялото си зависимо от моето.

                 Като едва докосващи те пухчета ще преминава по теб мисълта ми. Оставяйки те в мъгла. Лек. И дъха ти само ще напомня, че си жив. Ще викаш в ръцете ми стенейки, невиждащ и нечуващ. Дори и мен.

                 Ще изпълня нощите ти, покрита цялата с вино, изливащо се от устните ти. Ще те заставя въпреки волята ти. И прага на допустимото. Нежно. Скланящо те да забравиш всичко. Преди мен. И за ролята ти. На друг.

                 Ще те достигна. Аз. Но неприбрала крилете си кротичко. В косите с венец трънен, нимфа, сплела ванилови клонки. И с тях оковала те. В слабостта си. Ще те имам. Теб. Див. Властен.

© Светла Асенова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??