В любовта отново!
Когато те срещнах, всичко бе ми безразлично, ти бе за мен тъй далечен, тъй недостижим - срамувах се от теб, а сега е различно - просто съм влюбена, просто обичам. Не знаех, че някога ще изпитам отново вълнение, онова докосване, онази радост, от която започва нещо да ти "пърха" в корема, сякаш в него са се сгушили хиляди малки птички и усилено пърхат с криле. Но те срещнах и ти ме дари с най-прекрасното чувство - любовта. Когато ме погледна с твоите прекрасни сини очи, приличащи на бездънни езера, просто се потопих в тях и не успях повече да изплувам. Такива очи не бях виждала, толкова сини, толкова нежни, толкова поразяващи сърцето и душата като гръм, като светкавица, която изпепелява всичко. Когато те погледна, в миг сърцето ми спира, дъхът ми секва и те съзерцавам без да мисля за преди, за сега, за бъдещето дори. Ако някой сега ти каже какво чувствам аз към теб - знам, ще ме презреш и приятелството, що към мен таиш ще се изпари, ще ме намразиш. Затова не искам да зн ...