В любовта отново!

Когато те срещнах, всичко бе ми безразлично, ти бе за мен тъй далечен, тъй недостижим - срамувах се от теб, а сега е различно - просто съм влюбена, просто обичам. Не знаех, че някога ще изпитам отново вълнение, онова докосване, онази радост, от която започва нещо да ти "пърха" в корема, сякаш в него са се сгушили хиляди малки птички и усилено пърхат с криле. Но те срещнах и ти ме дари с най-прекрасното чувство - любовта. Когато ме погледна с твоите прекрасни сини очи, приличащи на бездънни езера, просто се потопих в тях и не успях повече да изплувам. Такива очи не бях виждала, толкова сини, толкова нежни, толкова поразяващи сърцето и душата като гръм, като светкавица, която изпепелява всичко. Когато те погледна, в миг сърцето ми спира, дъхът ми секва и те съзерцавам без да мисля за преди, за сега, за бъдещето дори. Ако някой сега ти каже какво чувствам аз към теб - знам, ще ме презреш и приятелството, що към мен таиш ще се изпари, ще ме намразиш. Затова не искам да знаеш, не искам да смущавам покоя на твоето сърце, което заето вече е! Само едно мога да ти кажа -благодарение на теб живея, обичам и светът е по-добър, по-прекрасен, по-красив - ОБИЧАМ ТЕ!