Понякога ти се ще да изскочиш през прозореца, за да избягаш от себе си? Невъзможно! По черчеветата стърчат като пирони спомените ти. Затова - я, по-кротко! Спусни кепенците и остави в полумрака на същността ти да прекипи емоцията. Като изстине, ще се сгъсти, като мармалад, и ще покрие дупките по пода на душата ти.
© Павлина Гатева Все права защищены