*Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна
Училището, в което работя, е на 30 км от града, но всъщност пътувам по 50 км в едната посока, защото превозвачът удължава разстоянието със специална екстра – посещаване на съседна дестинация. Човекът държи да ни запознае с аромата на селото, като минаваме по направения по европейски проект асфалтов път, който кравите минират всяка сутрин с кафеникави тортички. Ето го – идва – мексиканският автобус с балкански ритми. Така го кръстих аз, а колегите ми направиха фразата крилата. Син „Мерцедес“, който бълва чернилка. Покривът – с багажник – като в ония мексикански филми, в които пътниците превозват кози и кокошки на „горния етаж“. Естествено, без климатик през лятото и без парно през зимата. Но с работеща CD уредба. И като се захващат ония ми ти ритми, та по целия път. Нецензурните думи се набиват в мозъка ми. На молбата ми да намали звука, шофьорът завърта копчето в противоположната посока. Сещам се как дъщеря ми ме иронизира: „Мама ...