Краката му висяха провесени от моста. Бе седнал там и потънал в болката си. И по-скоро се давеше в болката си, и искаше да сложи край на това давене. Колебаеше се.
Беше около три часа след полунощ. Почти не минаваха коли, а и да минаваха, профучаваха бързо и едва ли го забелязваха, защото той се бе допрял до едно метално табло. Но дори и да го виждаха, на никого не му се занимаваше с някакъв евентуален самоубиец. После разпити, полиция, излишни нерви.
Беше минала кола с развеселени хора. Някой му бе подвикнал:
- Хайде ве, ще скачаш ли ве нещастник, тъпак, люзар.....
И чу, как всички се изсмяха нагло и противно. Това го ядоса. Подиграваха му се някакви безсърдечни пияници, които живееха в собственият си егоизъм и злорадстваха над чуждите нещастия.
Изведнъж, кой знае откъде се появи един клошар. Брадясал с дълъг шлифер въпреки, че навън беше над двадесет градуса. Дърпаше количка пълна с всякакви боклуци.
- Дай една цигара – без много да му мисли каза той с дрезгав глас.
Момчето дори не г ...