Роло изпитваше върховно блаженство. Разпънал палатка между президентството, министерския съвет и новия парламент, в триъгълника на властта, той се чувстваше като попаднал едновременно в бермудския триъгълник и не по-малко опасния от него окосмен триъгълник, от който мнозина смели мъже не се бяха завърнали. Течеше 71-ят ден на протестите под надслова "Мутри вън", а точно от толкова дни Роло бе спрял хероина. Идеята му беше чрез този протест да се пребори с наркотика веднъж завинаги. Затова в негов интерес бе правителството да не подава оставка. Около него правеха масови гладни стачки, но все от пълнички по-пълнички - с цел да отслабнат. А той беше станал мършав, сал кожа и кости. Зениците му светеха като върхове на топлийки и тялото му трепереше, не - буквално тракаше по прешлените, все едно костенурки се тропаха. Около неговата палатка бяха накацали свръхзаоблени мамчета. Сластни матюрки. Никой не знаеше къде са им децата и имат ли изобщо такива, но Роло това не го бригаше - важното е, че протестираха. Подслушваше неволно шумните им оригвания и разговори: Първо да я бутнем тази власт, пък после ще му мислим... Ех тая корумпирана власт, мислеше си той - ще я бутнем все някога в бригадирската количка. Заедно с пачките на Винету и барабар с вожда, ще я изсипем в Перловската река, та мътните да я вземат. Надпис в едър план демонстрираше многобройното участие в протеста - гражданско движение ГЕЙЕЦ. Беше чувал за него покрай Истанбулската конвенция. Не я приеха навремето, защото пустият му кабинет не позволи това да се случи, но като дойде служебното правителство Гладев можеше да я постави отново на дневен ред. Заедно с глада, разбира се. Важни са принципите - разсъждаваше, Роло. Ако трябва и мавзолея ще възстановим. Навремето един валяк го беше бутнал, ала сега младите са на наша страна - с кирки и лопати ще въздигнем нов. И вожд ще си сложим в него, защото мъртвите вождове са най-нравствени - никога не се корумпират. Не държат пачки и кюлчета злато в чекмеджета, а в джобовете на погребалните им костюми само идиот би турил пачки от по 500 евро. То тези 500 еврови банкноти отдавна бяха излезли от употреба, но някои демонстрираха некрофилската си зависимост от парите. Да дойде знойна мацка и само да ги зърне ще се подмокри цялата от щастийце, ако ще да е и пчеличката Мая. Навремето имаше една такава пчеличка дето кацна на челолището на някой си баобаб БСПеевски и насмалко от него да рукне мед с надпис ДАНС /Държавна Агенция за Научно Сътрудничество/. Ех, правилно казват, че за наука не трябва ум, а дебело дупе - разсъждаваше Роло. Такова да имаш, че да ти е широко - да седиш на него спокойно и да правиш открития. А то само с единия голий мозък донийде няма да стигнеш. Но дали от тежката и бавно отзвучаваща абстиненция, дали от неясното бъдеще, Роло не можеше да си отговори на простичкия въпрос - за кого ще се гласува след като тикнат Винету в резервата. Чувстваше се буквално в ролята на буридановото магаре. Кеф ти за "Няма такъв народ", кеф ти за "Не България" на Иван Христов - старото вещо лице от съда, кеф ти за кой ли не още. Ето - това е свободата - да избираш между формите на нищото, но на качественото и протестиращо нищо. Роло усети отвътре гъдел на щастие. Щастлив съм, че съм роден в тази страна - стрелна се в превъзбудения му от политически оргазъм мозък. Ще избирам - до дупка ще избирам. Но първо трябва да променим изборната система, че да имаме право да избираме по няколко партии наведнъж и да гласуваме едновременно за тях. Така ще е като при мюсюлмански брак. На всичките си избраници ще се радваш. Ще ги галиш по д-тата, за да се възбудят политически и после ще ги пуснеш в "урната" - хартиено или машинно /сиреч вибраторно/. И после глей си сеира. Очакваше с трепет Гладев да смени конституцията, та покрай Истанбулската конвеция да одобри и партийното многоженство.
© Младен Мисана Все права защищены