zority_bs (Зорница Маринова)
7 6
10 окт. 2009 г., 20:31

В памет на една легенда от Бургас 

  Проза » Другие
1851 0 4
1 мин за четене

05.10.2009 – най–тъжният ден може би за всеки учил и в момента учащ се във Гимназия за романски езици - Бургас. Точно във този ден гимназията загуби своята душа. Даскалов... Той не беше просто учител, нито просто директор. Той беше Френската. Никой никога не си е представял, че ще влезе в коридорите и няма да чуе заплашителния му и същевременно хумористичен глас. Никой няма да свикне със факта, че Рафа няма да прекъсва часовете, за да пита „Работи ли ви парното?”... Колкото и невероятно да звучи, Даскалов беше човекът, който ни направи хора. Той ни научи да бъдем дисциплинирани, организирани и отговорни. Той е „виновникът” екскурзиите да се превръщат във приятна разходка, баловете да бъдат луд купон и незабравимо изживяване.

Има спомени, които никога няма да избледнеят. Това е споменът за този човек. Не мисля, че има човек, които да го е познавал и да мисли обратното. Не мисля, че има човек, които да не усеща празнотата на Френската. Знам, че частица от него винаги ще живее във сърцата на многото ученици, докоснали се до него. Няма вече от кого да се страхуваме и въпреки това ще мълчим, защото той заслужава да бъде почетен Паметта му винаги ще бележи ГРЕ. Докато има Френска, Рафаил Даскалов ще бъде сред нас... Поклон пред светлата му памет! Дано ни пази някъде от горе.

© Зорница Маринова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??