Окъпан от лъчите на пролетното слънце и потънал в зеленина, градският парк е по-гостоприемен от всякога. Като че ли и на него му писна от социалните лишения и се е затъжил за хората, колкото и поразии да му причиняват понякога. Готов е да им прости и счупените люлки, и обелките от слънчоглед навсякъде, и празните картонени чашки от изпито кафе, които се търкалят пред празните кошчета за боклук. Само и само хората отново да са тук, да са заедно. "Заедно" - каква красива дума, обвита в невъзможност и тъга!
Лекият ветрец, като учтив и усмихнат келнер, разнася навсякъде по пейките мирис на жасмин и окосена трева. Шумът от автомобилите, пъплещи по големия булевард наблизо, се смесва виновно с веселите подвиквания на трима-четирима малчугани, които се състезават с велосипедите си по алеите. Заобикалят пешеходците и от време на време обръщат глави назад, за да се уверят, че никой не ги настига. Щастливи са под неодобрителните погледи, които им хвърля една млада майка, която нежно побутва напр ...